омонимче

Речник на българския език

омонимче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. омо-ним-че
членувано омо-ним-че-то
мн.ч. омо-ним-че-та
членувано омо-ним-че-та-та