омонѝм
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. омонѝми, (два) омонѝма, м. Спец. В езикознанието — дума, която се пише и изговаря еднакво с друга дума, но има друго значение.
Грешни изписвания (3)
- омуним
- умоним
- умуним
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | омо-ним | |
|---|---|---|
| непълен член | омо-ни-ма | |
| пълен член | омо-ни-мът | |
| мн.ч. | омо-ни-ми | |
| членувано | омо-ни-ми-те | |
| бройна форма | омо-ни-ма | |
| звателна форма | — | |