омовец

Речник на българския език

омовец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. омо-вец
непълен член омо-ве-ца
пълен член омо-ве-цът
мн.ч. омов-ци
членувано омов-ци-те
бройна форма омов-ци
звателна форма омо-ве-цо