омекотяване

Речник на българския език

омекотя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • омекотявъне
  • омекутяване
  • омекутявъне
  • омикотяване
  • омикотявъне
  • омикутяване
  • омикутявъне
  • умекотяване
  • умекотявъне
  • умекутяване
  • умекутявъне
  • умикотяване
  • умикотявъне
  • умикутяване
  • умикутявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оме-ко-тя-ва-не
членувано оме-ко-тя-ва-не-то
мн.ч. оме-ко-тя-ва-ния
членувано оме-ко-тя-ва-ни-я-та