омарче

Речник на българския език

омарче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. омар-че
членувано омар-че-то
мн.ч. омар-че-та
членувано омар-че-та-та