олово

Речник на българския език

оло̀во — съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

ср., само ед. Химически елемент — мек ковък сребристобял до синьо-сив метал.

Грешни изписвания (3)

  • олову
  • улово
  • улову

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оло-во
членувано оло-во-то
мн.ч. —
членувано —

Връзки