окуля̀р
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. окуля̀ри, (два) окуля̀ра, м. Част от оптически уред, обърната към наблюдаващия.
Грешни изписвания (3)
- околяр
- уколяр
- укуляр
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | оку-ляр | |
|---|---|---|
| непълен член | оку-ля-ра | |
| пълен член | оку-ля-рът | |
| мн.ч. | оку-ля-ри | |
| членувано | оку-ля-ри-те | |
| бройна форма | оку-ля-ра | |
| звателна форма | — | |