окултен

Речник на българския език

оку̀лтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

оку̀лтна, оку̀лтно, мн. оку̀лтни, прил. Който се отнася до окултизъм. Окултни науки.

Грешни изписвания (3)

  • окултин
  • укултен
  • укултин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. окул-тен
непълен член окул-т-ния
пълен член окул-т-ни-ят
ж. р. окул-т-на
членувано окул-т-на-та
ср. р. окул-т-но
членувано окул-т-но-то
мн. ч. окул-т-ни
членувано окул-т-ни-те