окръжаване

Речник на българския език

окръжа̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • окражаване
  • окражавани
  • окражавъне
  • окражавъни
  • окръжавани
  • окръжавъне
  • окръжавъни
  • укражаване
  • укражавани
  • укражавъне
  • укражавъни
  • укръжаване
  • укръжавани
  • укръжавъне
  • укръжавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ок-ръ-жа-ва-не
членувано ок-ръ-жа-ва-не-то
мн.ч. ок-ръ-жа-ва-ния
членувано ок-ръ-жа-ва-ни-я-та