окисление

Речник на българския език

окислѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Спец. Химически процес, при който различни вещества взаимодействат с кислорода.

Грешни изписвания (3)

  • окесление
  • укесление
  • укисление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. окис-ле-ние
членувано окис-ле-ни-е-то
мн.ч. окис-ле-ния
членувано окис-ле-ни-я-та