окис

Речник на българския език

о̀кис — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. о̀киси, (два) о̀киса, м. Спец. Съединение на химически вещества с кислорода.

Грешни изписвания (1)

  • окес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. окис
непълен член оки-са
пълен член оки-сът
мн.ч. оки-си
членувано оки-си-те
бройна форма оки-са
звателна форма —

Връзки