окачествяване

Речник на българския език

окачествя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • окачествявъне
  • окачиствяване
  • окачиствявъне
  • окъчествяване
  • окъчествявъне
  • окъчиствяване
  • окъчиствявъне
  • укачествяване
  • укачествявъне
  • укачиствяване
  • укачиствявъне
  • укъчествяване
  • укъчествявъне
  • укъчиствяване
  • укъчиствявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ока-чес-т-вя-ва-не
членувано ока-чес-т-вя-ва-не-то
мн.ч. ока-чес-т-вя-ва-ния
членувано ока-чес-т-вя-ва-ни-я-та