окачествявам

Речник на българския език

окачествя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

окачествя̀ваш, несв. и окачествя̀, св.; Какво.
1. Определям качеството на произведена стока.
2. Оценявам някаква проява. Окачествиха изказването му като провокация.

Грешни изписвания (15)

  • окачествявъм
  • окачиствявам
  • окачиствявъм
  • окъчествявам
  • окъчествявъм
  • окъчиствявам
  • окъчиствявъм
  • укачествявам
  • укачествявъм
  • укачиствявам
  • укачиствявъм
  • укъчествявам
  • укъчествявъм
  • укъчиствявам
  • укъчиствявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ока-чес-т-вя-вам ока-чес-т-вя-ва-ме
2 лице ока-чес-т-вя-ваш ока-чес-т-вя-ва-те
3 лице ока-чес-т-вя-ва ока-чес-т-вя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ока-чес-т-вя-вах ока-чес-т-вя-вах-ме
2 лице ока-чес-т-вя-ва ока-чес-т-вя-вах-те
3 лице ока-чес-т-вя-ва ока-чес-т-вя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ока-чес-т-вя-вах ока-чес-т-вя-вах-ме
2 лице ока-чес-т-вя-ва-ше ока-чес-т-вя-вах-те
3 лице ока-чес-т-вя-ва-ше ока-чес-т-вя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице окачествявал съм окачествявала съм окачествявало съм окачествявали сме
2 лице окачествявал си окачествявала си окачествявало си окачествявали сте
3 лице окачествявал е окачествявала е окачествявало е окачествявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях окачествявал бях окачествявала бях окачествявало бяхме окачествявали
2 лице беше окачествявал беше окачествявала беше окачествявало бяхте окачествявали
3 лице беше окачествявал беше окачествявала беше окачествявало бяха окачествявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще окачествявам ще окачествяваме
2 лице ще окачествяваш ще окачествявате
3 лице ще окачествява ще окачествяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм окачествявал ще съм окачествявала ще съм окачествявало ще сме окачествявали
2 лице ще си окачествявал ще си окачествявала ще си окачествявало ще сте окачествявали
3 лице ще е окачествявал ще е окачествявала ще е окачествявало ще са окачествявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да окачествявам щяхме да окачествяваме
2 лице щеше да окачествяваш щяхте да окачествявате
3 лице щеше да окачествява щяха да окачествяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм окачествявал щях да съм окачествявала щях да съм окачествявало щяхме да сме окачествявали
2 лице щеше да си окачествявал щеше да си окачествявала щеше да си окачествявало щяхте да сте окачествявали
3 лице щеше да е окачествявал щеше да е окачествявала щеше да е окачествявало щяха да са окачествявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице окачествявал съм окачествявала съм окачествявало съм окачествявали сме
2 лице окачествявал си окачествявала си окачествявало си окачествявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице окачествявал съм окачествявала съм окачествявало съм окачествявали сме
2 лице окачествявал си окачествявала си окачествявало си окачествявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм окачествявал била съм окачествявала било съм окачествявало били сме окачествявали
2 лице бил си окачествявал била си окачествявала било си окачествявало били сте окачествявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да окачествявам щяла съм да окачествявам щяло съм да окачествявам щели сме да окачествяваме
2 лице щял си да окачествяваш щяла си да окачествяваш щяло си да окачествяваш щели сте да окачествявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм окачествявал щяла съм да съм окачествявала щяло съм да съм окачествявало щели сме да сме окачествявали
2 лице щял си да си окачествявал щяла си да си окачествявала щяло си да си окачествявало щели сте да сте окачествявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих окачествявал бих окачествявала бих окачествявало бихме окачествявали
2 лице би окачествявал би окачествявала би окачествявало бихте окачествявали
3 лице би окачествявал би окачествявала би окачествявало биха окачествявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ока-чес-т-вя-вай ока-чес-т-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ока-чес-т-вя-ван
непълен член ока-чес-т-вя-ва-ния
пълен член ока-чес-т-вя-ва-ни-ят
женски род ока-чес-т-вя-ва-на
членувано ока-чес-т-вя-ва-на-та
среден род ока-чес-т-вя-ва-но
членувано ока-чес-т-вя-ва-но-то
множествено число ока-чес-т-вя-ва-ни
членувано ока-чес-т-вя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ока-чес-т-вя-вал
непълен член ока-чес-т-вя-ва-лия
пълен член ока-чес-т-вя-ва-ли-ят
женски род ока-чес-т-вя-ва-ла
членувано ока-чес-т-вя-ва-ла-та
среден род ока-чес-т-вя-ва-ло
членувано ока-чес-т-вя-ва-ло-то
множествено число ока-чес-т-вя-ва-ли
членувано ока-чес-т-вя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ока-чес-т-вя-вал
женски род ока-чес-т-вя-ва-ла
среден род ока-чес-т-вя-ва-ло
множествено число ока-чес-т-вя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ока-чес-т-вя-ващ
непълен член ока-чес-т-вя-ва-щия
пълен член ока-чес-т-вя-ва-щи-ят
женски род ока-чес-т-вя-ва-ща
членувано ока-чес-т-вя-ва-ща-та
среден род ока-чес-т-вя-ва-що
членувано ока-чес-т-вя-ва-що-то
множествено число ока-чес-т-вя-ва-щи
членувано ока-чес-т-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ока-чес-т-вя-вай-ки