оказионче

Речник на българския език

оказионче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ока-зи-он-че
членувано ока-зи-он-че-то
мн.ч. ока-зи-он-че-та
членувано ока-зи-он-че-та-та