озона̀тор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. озона̀тори, (два) озона̀тора, м. Прибор за обогатяване на въздуха с озон за пречистването му.
Грешни изписвания (7)
- озонатур
- озунатор
- озунатур
- узонатор
- узонатур
- узунатор
- узунатур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | озо-на-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | озо-на-то-ра | |
| пълен член | озо-на-то-рът | |
| мн.ч. | озо-на-то-ри | |
| членувано | озо-на-то-ри-те | |
| бройна форма | озо-на-то-ра | |
| звателна форма | — | |