озон

Речник на българския език

озо̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Безцветен газ, съединение на три кислородни атома, който служи за прочистване и обеззаразяване на въздуха.
прил. озо̀нов, озо̀нова, озо̀ново, мн. озо̀нови.
• Озонова дупка. — Част от земната атмосфера, в която липсва озон.

Грешни изписвания (1)

  • узон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. озон
непълен член озо-на
пълен член озо-нът
мн.ч. озо-ни
членувано озо-ни-те
бройна форма озо-на
звателна форма —

Връзки