одържавен

Речник на българския език

1. одържавѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

одържавѐна, одържавѐно, мн. одържавѐни, прил. Който е станал държавна собственост. Одържавено производство.

Грешни изписвания (7)

  • одаржавен
  • одаржъвен
  • одържъвен
  • ударжавен
  • ударжъвен
  • удържавен
  • удържъвен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. одър-жа-вен
непълен член одър-жа-ве-ния
пълен член одър-жа-ве-ни-ят
ж. р. одър-жа-ве-на
членувано одър-жа-ве-на-та
ср. р. одър-жа-ве-но
членувано одър-жа-ве-но-то
мн. ч. одър-жа-ве-ни
членувано одър-жа-ве-ни-те

2. одържавен — мин. страд. прич. м. р.

одържавен е производна форма на одържавя (мин. страд. прич. м. р.).