одитор

Речник на българския език

одѝтор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. одѝтори, м. Спец. В банковото дело — контрольор (счетоводител или счетоводна фирма), избран от акционерите да заверява документите и годишния баланс на търговска банка.

Грешни изписвания (3)

  • одитур
  • удитор
  • удитур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оди-тор
непълен член оди-то-ра
пълен член оди-то-рът
мн.ч. оди-то-ри
членувано оди-то-ри-те
бройна форма оди-то-ри
звателна форма оди-то-ре