огняр

Речник на българския език

огня̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

огня̀рят, огня̀ря, мн. огня̀ри, м. Работник, който поддържа огъня в локомотив, в парова централа и др.
прил. огня̀рски, огня̀рска, огня̀рско, мн. огня̀рски.

Грешни изписвания (1)

  • угняр

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ог-няр
непълен член ог-ня-ря
пълен член ог-ня-рят
мн.ч. ог-ня-ри
членувано ог-ня-ри-те
бройна форма ог-ня-ри
звателна форма ог-ня-рю