огнеупо̀рен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
огнеупо̀рна, огнеупо̀рно, мн. огнеупо̀рни, прил. Който може да издържи на високи температури; който не се запалва или топи, не се разрушава при нагряване. Огнеупорно стъкло.
същ. огнеупо̀рност, огнеупорността̀, ж.
същ. огнеупо̀рност, огнеупорността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- огнеопорен
- огнеопорин
- огнеупорин
- огниопорен
- огниопорин
- огниупорен
- огниупорин
- угнеопорен
- угнеопорин
- угнеупорен
- угнеупорин
- угниопорен
- угниопорин
- угниупорен
- угниупорин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ог-не-у-по-рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ог-не-у-пор-ния | ||
| пълен член | ог-не-у-пор-ни-ят | ||
| ж. р. | ог-не-у-пор-на | ||
| членувано | ог-не-у-пор-на-та | ||
| ср. р. | ог-не-у-пор-но | ||
| членувано | ог-не-у-пор-но-то | ||
| мн. ч. | ог-не-у-пор-ни | ||
| членувано | ог-не-у-пор-ни-те | ||