овчар

Речник на българския език

овча̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

овча̀рят, овча̀ря, мн. овча̀ри, м.
1. Човек, който пасе овце.
2. Човек, който отглежда овце.
прил. овча̀ров, овча̀рова, овча̀рово, мн. овча̀рови. Овчарова жалба.
същ. умал. овча̀рче, мн. овча̀рчета, ср.

Грешни изписвания (1)

  • увчар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ов-чар
непълен член ов-ча-ря
пълен член ов-ча-рят
мн.ч. ов-ча-ри
членувано ов-ча-ри-те
бройна форма ов-ча-ри
звателна форма ов-ча-рю