овца

Речник на българския език

овца̀ съществително име, женски род (тип 44) редактиране

Значение

мн. овцѐ и овцѝ, ж.
1. Домашно животно с дебела вълна, отглеждано за мляко, месо, вълна. Мериносова овца.
2. Прен. Ирон. Кротък, глупав, слабоволев човек.
Заблудена овца. — За човек, който се е отклонил от правия път.
Белязана/черна овца. — Човек, за когото има лошо мнение, който рязко се отделя от останалите.
Като овца гледам. — Гледам тъпо, глупаво, неразбиращо.

Грешни изписвания (9)

  • овцъ
  • увца
  • увцъ
  • офцъ
  • уфца
  • уфцъ
  • офца
  • уфсъ
  • уфтсъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ов-ца
членувано ов-ца-та
мн.ч. ов-це
членувано ов-це-те
звателна форма ов-цо