овраг

Речник на българския език

овра̀г — съществително име, мъжки род (тип 15) редактиране

Значение

мн. овра̀зи, (два) овра̀га, м. Дълбока падина със стръмни брегове.

Грешни изписвания (2)

  • оврак
  • уврак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ов-раг
непълен член ов-ра-га
пълен член ов-ра-гът
мн.ч. ов-ра-зи
членувано ов-ра-зи-те
бройна форма ов-ра-га
звателна форма —

Връзки