овакантяване

Речник на българския език

овакантя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • овакантявъне
  • овакънтяване
  • овакънтявъне
  • овъкантяване
  • овъкантявъне
  • овъкънтяване
  • овъкънтявъне
  • увакантяване
  • увакантявъне
  • увакънтяване
  • увакънтявъне
  • увъкантяване
  • увъкантявъне
  • увъкънтяване
  • увъкънтявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ова-кан-тя-ва-не
членувано ова-кан-тя-ва-не-то
мн.ч. ова-кан-тя-ва-ния
членувано ова-кан-тя-ва-ни-я-та