общение

Речник на българския език

общѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Остар. Делови или приятелски връзки; общуване.

Грешни изписвания (3)

  • обштение
  • убштение
  • убщение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-ще-ние
членувано об-ще-ни-е-то
мн.ч. об-ще-ния
членувано об-ще-ни-я-та