обход

м., само ед.
1. Обхождане на нещо или някого, особено поведение или отношение.
2. Спец. Заобикаляне на противника чрез маневри по фланга или в тила му за нападение.
3. Група хора, стража, която обхожда определени обекти или територии.
прил. обхо̀ден, обхо̀дна, обхо̀дно, мн. обхо̀дни.