обрязан

Речник на българския език

1. обря̀зан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

обря̀зана, обря̀зано, мн. обря̀зани, прил.
1. На който чрез рязане са отстранени краищата. Обрязани свински ребра.
2. Който е окастрен, без излишни клони. Обрязани храсти.
3. Само м. Който е подложен на специален мюсюлмански обичай, свързан с хирургическа намеса върху мъжкия полов орган.

Грешни изписвания (3)

  • обрязън
  • убрязан
  • убрязън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. об-ря-зан
непълен член об-ря-за-ния
пълен член об-ря-за-ни-ят
ж. р. об-ря-за-на
членувано об-ря-за-на-та
ср. р. об-ря-за-но
членувано об-ря-за-но-то
мн. ч. об-ря-за-ни
членувано об-ря-за-ни-те

2. обрязан — мин. страд. прич. м. р.

обрязан е производна форма на обрежа (мин. страд. прич. м. р.).