обръщач

Речник на българския език

обръщач съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • обръштач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-ръ-щач
непълен член об-ръ-ща-ча
пълен член об-ръ-ща-чът
мн.ч. об-ръ-ща-чи
членувано об-ръ-ща-чи-те
бройна форма об-ръ-ща-ча
звателна форма