обран

Речник на българския език

1. обран прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. об-ран
непълен член об-ра-ния
пълен член об-ра-ни-ят
ж. р. об-ра-на
членувано об-ра-на-та
ср. р. об-ра-но
членувано об-ра-но-то
мн. ч. об-ра-ни
членувано об-ра-ни-те

2. обран — мин. страд. прич. м. р.

обран е производна форма на обера (мин. страд. прич. м. р.).