обоня̀телен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
обоня̀телна, обоня̀телно, мн. обоня̀телни, прил. Който е свързан с обонянието.
Грешни изписвания (15)
- обонятелин
- обонятилен
- обонятилин
- обунятелен
- обунятелин
- обунятилен
- обунятилин
- убонятелен
- убонятелин
- убонятилен
- убонятилин
- убунятелен
- убунятелин
- убунятилен
- убунятилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | обо-ня-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | обо-ня-тел-ния | ||
| пълен член | обо-ня-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | обо-ня-тел-на | ||
| членувано | обо-ня-тел-на-та | ||
| ср. р. | обо-ня-тел-но | ||
| членувано | обо-ня-тел-но-то | ||
| мн. ч. | обо-ня-тел-ни | ||
| членувано | обо-ня-тел-ни-те | ||