обобщаване

Речник на българския език

обобщаване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • обобштаване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обоб-ща-ва-не
членувано обоб-ща-ва-не-то
мн.ч. обоб-ща-ва-ния
членувано обоб-ща-ва-ни-я-та