обновителен

Речник на българския език

обновѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

обновѝтелна, обновѝтелно, мн. обновѝтелни, прил. Който обновява. Обновителни процеси.

Грешни изписвания (15)

  • обновителин
  • обновитилен
  • обновитилин
  • обнувителен
  • обнувителин
  • обнувитилен
  • обнувитилин
  • убновителен
  • убновителин
  • убновитилен
  • убновитилин
  • убнувителен
  • убнувителин
  • убнувитилен
  • убнувитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. об-но-ви-те-лен
непълен член об-но-ви-тел-ния
пълен член об-но-ви-тел-ни-ят
ж. р. об-но-ви-тел-на
членувано об-но-ви-тел-на-та
ср. р. об-но-ви-тел-но
членувано об-но-ви-тел-но-то
мн. ч. об-но-ви-тел-ни
членувано об-но-ви-тел-ни-те