обмитяем

Речник на българския език

обмитяем прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • обмитъем

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. об-ми-тя-ем
непълен член об-ми-тя-е-мия
пълен член об-ми-тя-е-ми-ят
ж. р. об-ми-тя-е-ма
членувано об-ми-тя-е-ма-та
ср. р. об-ми-тя-е-мо
членувано об-ми-тя-е-мо-то
мн. ч. об-ми-тя-е-ми
членувано об-ми-тя-е-ми-те