облъчване

Речник на българския език

облъ̀чване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

мн. облъ̀чвания, ср. Подлагане на действието на някакви лъчи. Радиационно облъчване.

Грешни изписвания (7)

  • облъчвани
  • облъчвъне
  • облъчвъни
  • ублъчване
  • ублъчвани
  • ублъчвъне
  • ублъчвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-лъч-ва-не
членувано об-лъч-ва-не-то
мн.ч. об-лъч-ва-ния
членувано об-лъч-ва-ни-я-та