1.
облѐчен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
облѐчена, облѐчено, мн. облѐчени, прил.
1. Който е с облекло, а не гол.
2. Който е покрит (обикн. с плат, хартия и под.).
1. Който е с облекло, а не гол.
2. Който е покрит (обикн. с плат, хартия и под.).
Грешни изписвания (3)
- облечин
- ублечен
- ублечин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | об-ле-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | об-ле-че-ния | ||
| пълен член | об-ле-че-ни-ят | ||
| ж. р. | об-ле-че-на | ||
| членувано | об-ле-че-на-та | ||
| ср. р. | об-ле-че-но | ||
| членувано | об-ле-че-но-то | ||
| мн. ч. | об-ле-че-ни | ||
| членувано | об-ле-че-ни-те | ||
2. облечен — мин. страд. прич. м. р.
облечен е производна форма на облека (мин. страд. прич. м. р.).