облагане

Речник на българския език

обла̀гане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • облагани
  • облагъне
  • облагъни
  • ублагане
  • ублагани
  • ублагъне
  • ублагъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-ла-га-не
членувано об-ла-га-не-то
мн.ч. об-ла-га-ния
членувано об-ла-га-ни-я-та