обичайност

Речник на българския език

обича̀йност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • обечайност
  • обечайнуст
  • обичайнуст
  • убечайност
  • убечайнуст
  • убичайност
  • убичайнуст
  • обечайнос
  • обечайнус
  • обичайнос
  • обичайнус
  • убечайнос
  • убечайнус
  • убичайнос
  • убичайнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оби-чай-ност
членувано оби-чай-ност-та
мн.ч. оби-чай-нос-ти
членувано оби-чай-нос-ти-те
звателна форма