обикновено

Речник на българския език

1. обикновѐно наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. Най-често, редовно, винаги; по правило, по навик. Ставам обикновено към шест часа.

Грешни изписвания (16)

  • обекновено
  • обекновену
  • обекнувено
  • обекнувену
  • обикновену
  • обикнувено
  • обикнувену
  • убекновено
  • убекновену
  • убекнувено
  • убекнувену
  • убикновено
  • убикновену
  • убикнувено
  • убикнувену
  • обикновенно

2. обикновено — ср. р.

обикновено е производна форма на обикновен (ср. р.).