обеца

Речник на българския език

обеца̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. обецѝ, ж. Накит, който се поставя на ушите, като обикновено се промушва през пробита в тях дупка. Златни обеци. Обеци с клипс.
• Обеца на ухото. — Поука от преживяна неприятност или грешка.

Дублетна форма: обица

Грешни изписвания (7)

  • обецъ
  • обицъ
  • убеца
  • убецъ
  • убица
  • убицъ
  • обица

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обе-ца
членувано обе-ца-та
мн.ч. обе-ци
членувано обе-ци-те
звателна форма —

Връзки