обесен

Речник на българския език

1. обесен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. обе-сен
непълен член обе-се-ния
пълен член обе-се-ни-ят
ж. р. обе-се-на
членувано обе-се-на-та
ср. р. обе-се-но
членувано обе-се-но-то
мн. ч. обе-се-ни
членувано обе-се-ни-те

2. обесен — мин. страд. прич. м. р.

обесен е производна форма на обеся (мин. страд. прич. м. р.).