1.
оберто̀н
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
мн. оберто̀нове, (два) оберто̀на, м. Звук, който придружава основния тон при трептенето на отделните части на звучащо тяло и определя тембъра.
Грешни изписвания (3)
- обиртон
- убертон
- убиртон
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | обер-тон | |
|---|---|---|
| непълен член | обер-то-на | |
| пълен член | обер-то-нът | |
| мн.ч. | обер-то-но-ве | |
| членувано | обер-то-но-ве-те | |
| бройна форма | обер-то-на | |
| звателна форма | — | |
2.
оберто̀н
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. оберто̀нове, (два) оберто̀на, м. Звук, който придружава основния тон при трептенето на отделните части на звучащо тяло и определя тембъра.
Грешни изписвания (3)
- обиртон
- убертон
- убиртон
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | обер-тон | |
|---|---|---|
| непълен член | обер-то-на | |
| пълен член | обер-то-нът | |
| мн.ч. | обер-то-ни | |
| членувано | обер-то-ни-те | |
| бройна форма | обер-то-на | |
| звателна форма | — | |