обелване

Речник на българския език

обѐлване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • обелвани
  • обелвъне
  • обелвъни
  • убелване
  • убелвани
  • убелвъне
  • убелвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обел-ва-не
членувано обел-ва-не-то
мн.ч. обел-ва-ния
членувано обел-ва-ни-я-та