обективче

Речник на българския език

обективче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обек-тив-че
членувано обек-тив-че-то
мн.ч. обек-тив-че-та
членувано обек-тив-че-та-та