обезцветяване

Речник на българския език

обезцветя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • обезцветявъне
  • обезцвитяване
  • обезцвитявъне
  • обизцветяване
  • обизцветявъне
  • обизцвитяване
  • обизцвитявъне
  • убезцветяване
  • убезцветявъне
  • убезцвитяване
  • убезцвитявъне
  • убизцветяване
  • убизцветявъне
  • убизцвитяване
  • убизцвитявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обез-ц-ве-тя-ва-не
членувано обез-ц-ве-тя-ва-не-то
мн.ч. обез-ц-ве-тя-ва-ния
членувано обез-ц-ве-тя-ва-ни-я-та