обезформяне

Речник на българския език

обезфо̀рмяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • обизформяне
  • убезформяне
  • убизформяне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обез-фор-мя-не
членувано обез-фор-мя-не-то
мн.ч. обез-фор-мя-ния
членувано обез-фор-мя-ни-я-та