обезславяне

Речник на българския език

обезславяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • обезславъне
  • обеславъне
  • обеславяне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обез-сла-вя-не
членувано обез-сла-вя-не-то
мн.ч. обез-сла-вя-ния
членувано обез-сла-вя-ни-я-та