обезпрашител

Речник на българския език

обезпрашѝтел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • обезпрашитил
  • обезпръшител
  • обезпръшитил
  • обизпрашител
  • обизпрашитил
  • обизпръшител
  • обизпръшитил
  • убезпрашител
  • убезпрашитил
  • убезпръшител
  • убезпръшитил
  • убизпрашител
  • убизпрашитил
  • убизпръшител
  • убизпръшитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обез-п-ра-ши-тел
непълен член обез-п-ра-ши-те-ля
пълен член обез-п-ра-ши-те-лят
мн.ч. обез-п-ра-ши-те-ли
членувано обез-п-ра-ши-те-ли-те
бройна форма обез-п-ра-ши-те-ля
звателна форма