обезпечен

Речник на българския език

1. обезпечѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • обезпичен
  • обизпечен
  • обизпичен
  • убезпечен
  • убезпичен
  • убизпечен
  • убизпичен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. обез-пе-чен
непълен член обез-пе-че-ния
пълен член обез-пе-че-ни-ят
ж. р. обез-пе-че-на
членувано обез-пе-че-на-та
ср. р. обез-пе-че-но
членувано обез-пе-че-но-то
мн. ч. обез-пе-че-ни
членувано обез-пе-че-ни-те

2. обезпечен — мин. страд. прич. м. р.

обезпечен е производна форма на обезпеча (мин. страд. прич. м. р.).