обезпеча̀ване
—
съществително име, среден род
(тип 71)
Значение
Банков термин: всяко поръчителство, гаранция, залог, ипотека или стипулация, което осигурява възможност при непогасяване от страна на длъжника, дължимата сума по вземането да се събере от поръчителя, гаранта, стипуланта или чрез продажба на заложеното или ипотекираното имущество.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- обезпечавъне
- обезпичаване
- обезпичавъне
- обизпечаване
- обизпечавъне
- обизпичаване
- обизпичавъне
- убезпечаване
- убезпечавъне
- убезпичаване
- убезпичавъне
- убизпечаване
- убизпечавъне
- убизпичаване
- убизпичавъне
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | обез-пе-ча-ва-не | |
|---|---|---|
| членувано | обез-пе-ча-ва-не-то | |
| мн.ч. | обез-пе-ча-ва-ния | |
| членувано | обез-пе-ча-ва-ни-я-та |