обезоръжаване

Речник на българския език

обезоръжа̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • обезоражаване
  • обезоражавъне
  • обезоръжавъне
  • обезуражаване
  • обезуражавъне
  • обезуръжаване
  • обезуръжавъне
  • обизоражаване
  • обизоражавъне
  • обизоръжаване
  • обизоръжавъне
  • обизуражаване
  • обизуражавъне
  • обизуръжаване
  • обизуръжавъне
  • убезоражаване
  • убезоражавъне
  • убезоръжаване
  • убезоръжавъне
  • убезуражаване
  • убезуражавъне
  • убезуръжаване
  • убезуръжавъне
  • убизоражаване
  • убизоражавъне
  • убизоръжаване
  • убизоръжавъне
  • убизуражаване
  • убизуражавъне
  • убизуръжаване
  • убизуръжавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обе-зо-ръ-жа-ва-не
членувано обе-зо-ръ-жа-ва-не-то
мн.ч. обе-зо-ръ-жа-ва-ния
членувано обе-зо-ръ-жа-ва-ни-я-та